Гинка е ясна. Кой е Гиньоло?
Може би си спомняме синия народен представител Георги Панев, прочул се със закона за лустрация в науката. Със сигурност обаче сме не запомнили с какъв брой незараснали рани бе душата му при започване на прехода. На 29 януари 1992 година създателят на закона " Панев " показа от парламентарната естрада по какъв начин през 1949 година, когато бил 8-годишен, полицай довел у тях две млади дами и споделил просто и ясно, че те ще живеят при тях. Така и станало, смееш ли да възразиш. Една вечер обаче, когато с майка му трябвало да отидат на посетители, тя не намерила формалните си обувки. На другия ден се схванало, че са у едната от квартирантките им. И на резонния въпрос на Паневата майка: " Гино, за какво ми взе обувките? ", тя дала отговор: " Оти ти имаш, а я немам. "
Припомням този епизод, не с цел да одобря такива дейности на тогавашната власт, в противен случай. А с цел да подскажа, че гинките не от през вчерашния ден имат основна роля в живота български. При социализма Гинка си е присвоила едни обувки. И това не се не помни половин век, че и повече. А депутатът Панев страда като Тодор Колев за откраднатите чистачки, та и по-тежко. Тогавашният режим пък бе разгласен за незаконен. Вносител и на този закон бе Георги Панев. Ето какъв заряд има тъгата по чифт откраднати обувки.
Сегашните гинки не си играят на дребно. Тези дни една от тях реши да вземе електроразпределителното дружество ЧЕЗ, покриващо една трета от територията на България. С компания, записана единствено преди половин година с капитал от 50 хиляди лв., желае да грабне сдружение, струващо стотици милиони евро. Колкото и да е необичайно, това по никакъв начин не е необичайно. Властта от дълго време си затваря очите за сходни покупко-продажби, а може би и посредством подставени лица взе участие в тях. Достатъчно е да се подсетим по какъв начин очевадно неплатежоспособни гинки купиха " Кремиковци ", дипломатическия клуб в Горна баня, вестници, малките екрани и какви ли не други обекти. За да се разбере в даден миг това, което се подозираше в самото начало - че това не са действителните купувачи. Те са мюретата, дали единодушието си да поемат публичния яд, несъмнено, не безплатно.
Случаят с ЧЕЗ обаче мина всевъзможни граници. И освен тъй като прескочи чак до Чехия и замеси и тамошните управници. А и защото цинизмът е в дози, непривични даже за нашите мащаби. Първоначално българските управляващи уверяваха, че в договорката няма нищо подозрително. После се пробваха да трансферират отговорността за пазаруването на това ЕРП от ЧЕЗ, както и за продажбата на блокиращата държавна квота, на предходните ръководещи, само че краката на тази неистина се оказаха прекомерно къси. След което заключиха, че гадовете са спретнали ювелирна акция за свалянето им от власт, само че в този момент нямало да им се получи, за разлика отпреди 5 години, когато ставало дума отново за ток и отново за ЧЕЗ.
И ето по какъв начин за кой ли път заран ставаме с Гинка, а вечер лягаме с Калинка. Само че в противоположен ред, за разлика от остарялата градска ария за двете съседки. В новото време първи бяха калинките. Те бяха назначавани да ръководят фондове и стратегии за милиони, без да имат нито обучение, нито стаж, нито даже бегла визия за поста, който са си харесали. От време на време по някоя изгърмяваше, само че множеството не просто оцеляваха, а и се обграждаха със себеподобни, с цел да не проличава какъв брой са боси, пък и да се изживяват по-успешно като огромни началници.
Гинките са последваща фаза в развиването на калинките. Те желаят не просто да ръководят, а да имат. Защото и с ръководене можеш да се замилиониш, само че с владение - още повече. Затова стават все по-изобретателни в упоритостта си да взимат. Сделката с ЧЕЗ е по този начин изпипана, че освен нашата власт разгласи безсилието си да я спре, само че и чешката призна, че не може да я разтури. Гинка от Пазарджик към този момент споделя играта на две страни. Да й се ненадяваш, като я гледаш. Особено в случай че вярваш, че тя е действителният притежател.
За прогледналите обаче тайнствената до неотдавна Гинка към този момент е ясна. Въпросът е кой е Гиньоло? Някои евентуално си спомнят веруюто на Жан-Пол Белмондо от едноименния филм, съгласно което разликата сред мошеника и крадеца е, че крадецът понякога си почива. В наши дни няма време за отмора. Ако гинките при социализма можеха да откраднат чифт обувки, тези при капитализма ламтят за бизнес за близо два милиарда. Това освен сън не им дава, само че и, също като във кино лентата, почват да си вършат номера един другиму. Ето за какво някой ден Гиньоло неизбежно ще лъсне.
И до момента в който ни облъчват с следващите подвизи на гинките, надали се сещаме, че има и една тяхна съименничка, която нищо не е взела, а единствено е дала. Дала е на народа си Левски. Това е Гина Караиванова Кунчева, майката на Апостола. Но и тя е в епопеята на забравените. Навярно тъй като, като се пратят в забвение позитивните образци, негативните стават по-приемливи. А по този начин страна се ръководи по-лесно.
Припомням този епизод, не с цел да одобря такива дейности на тогавашната власт, в противен случай. А с цел да подскажа, че гинките не от през вчерашния ден имат основна роля в живота български. При социализма Гинка си е присвоила едни обувки. И това не се не помни половин век, че и повече. А депутатът Панев страда като Тодор Колев за откраднатите чистачки, та и по-тежко. Тогавашният режим пък бе разгласен за незаконен. Вносител и на този закон бе Георги Панев. Ето какъв заряд има тъгата по чифт откраднати обувки.
Сегашните гинки не си играят на дребно. Тези дни една от тях реши да вземе електроразпределителното дружество ЧЕЗ, покриващо една трета от територията на България. С компания, записана единствено преди половин година с капитал от 50 хиляди лв., желае да грабне сдружение, струващо стотици милиони евро. Колкото и да е необичайно, това по никакъв начин не е необичайно. Властта от дълго време си затваря очите за сходни покупко-продажби, а може би и посредством подставени лица взе участие в тях. Достатъчно е да се подсетим по какъв начин очевадно неплатежоспособни гинки купиха " Кремиковци ", дипломатическия клуб в Горна баня, вестници, малките екрани и какви ли не други обекти. За да се разбере в даден миг това, което се подозираше в самото начало - че това не са действителните купувачи. Те са мюретата, дали единодушието си да поемат публичния яд, несъмнено, не безплатно.
Случаят с ЧЕЗ обаче мина всевъзможни граници. И освен тъй като прескочи чак до Чехия и замеси и тамошните управници. А и защото цинизмът е в дози, непривични даже за нашите мащаби. Първоначално българските управляващи уверяваха, че в договорката няма нищо подозрително. После се пробваха да трансферират отговорността за пазаруването на това ЕРП от ЧЕЗ, както и за продажбата на блокиращата държавна квота, на предходните ръководещи, само че краката на тази неистина се оказаха прекомерно къси. След което заключиха, че гадовете са спретнали ювелирна акция за свалянето им от власт, само че в този момент нямало да им се получи, за разлика отпреди 5 години, когато ставало дума отново за ток и отново за ЧЕЗ.
И ето по какъв начин за кой ли път заран ставаме с Гинка, а вечер лягаме с Калинка. Само че в противоположен ред, за разлика от остарялата градска ария за двете съседки. В новото време първи бяха калинките. Те бяха назначавани да ръководят фондове и стратегии за милиони, без да имат нито обучение, нито стаж, нито даже бегла визия за поста, който са си харесали. От време на време по някоя изгърмяваше, само че множеството не просто оцеляваха, а и се обграждаха със себеподобни, с цел да не проличава какъв брой са боси, пък и да се изживяват по-успешно като огромни началници.
Гинките са последваща фаза в развиването на калинките. Те желаят не просто да ръководят, а да имат. Защото и с ръководене можеш да се замилиониш, само че с владение - още повече. Затова стават все по-изобретателни в упоритостта си да взимат. Сделката с ЧЕЗ е по този начин изпипана, че освен нашата власт разгласи безсилието си да я спре, само че и чешката призна, че не може да я разтури. Гинка от Пазарджик към този момент споделя играта на две страни. Да й се ненадяваш, като я гледаш. Особено в случай че вярваш, че тя е действителният притежател.
За прогледналите обаче тайнствената до неотдавна Гинка към този момент е ясна. Въпросът е кой е Гиньоло? Някои евентуално си спомнят веруюто на Жан-Пол Белмондо от едноименния филм, съгласно което разликата сред мошеника и крадеца е, че крадецът понякога си почива. В наши дни няма време за отмора. Ако гинките при социализма можеха да откраднат чифт обувки, тези при капитализма ламтят за бизнес за близо два милиарда. Това освен сън не им дава, само че и, също като във кино лентата, почват да си вършат номера един другиму. Ето за какво някой ден Гиньоло неизбежно ще лъсне.
И до момента в който ни облъчват с следващите подвизи на гинките, надали се сещаме, че има и една тяхна съименничка, която нищо не е взела, а единствено е дала. Дала е на народа си Левски. Това е Гина Караиванова Кунчева, майката на Апостола. Но и тя е в епопеята на забравените. Навярно тъй като, като се пратят в забвение позитивните образци, негативните стават по-приемливи. А по този начин страна се ръководи по-лесно.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ